Не толкова отдавна часовниците се навиваха на ръка – всеки ден. Не ни тежеше! Беше гордост да имаш часовник като знак, че вече си голям. Сега часовниците в нашите телефони са така автоматизирани, че не си и помисляме дали някой „избързва“, „изостава“ или направо е спрял. Макар и точно, всичко това звучи леко скучно.

За щастие, биологичният часовник, освен че постоянно се разстройва и влияе негативно на нашия организъм, има и ценното свойство да се поддава на манипулация, или казано с други думи - да се настройва от нас!

Кое наричаме биологичен часовник? Биоритмите на различните органични цикли, сред които биенето на сърцето,  дишането, включването на черния дроб, който почиства организма, изключването /знаехте ли?/ на инсулина след като организмът прецени, че сме приключили с последното ядене за деня…  Този сложен и полезен механизъм изпада в шок от нашите приумици, в които не може да впише бавния си ритъм. Както знаем, преди сън тялото започва да произвежда хормона мелатонин. Той не се синтезира изведнъж, а поне два часа преди заспиване. Тоест, ние ставаме по-отпуснати и спокойни, дори да не сме явно сънливи. Когато този механизъм не се задейства, и часовникът ни е разстроен (било от късно оставане за спешен проект, било заради неумерени развлечения), той не може автоматично да се върне в своето обичайно състояние.

Как можем да му помогнем?

Обикновено ние се опитваме „да си легнем навреме“, ала най-често се изнервяме от безсънието. В този момент може да инвестираме в един по-удобен матрак. При някои хора потъването в мека и отзивчива повърхност много подпомага лесното заспиване. При други е важно сутрин да се събуждат без болки в гърба, което също зависи изцяло от избор ни на легло.

В крайна сметка изследванията показват, че стартът на нашия биологичен ритъм /защо ли това не ни изненадва?/ се дава не от часа на заспиване, а от … първия лъч светлина. Това е колкото романтично, толкова и практично. Било чрез премахване на обичайните пердета и щори, било чрез умно включване на лампите у дома - в мига, когато светлината достигне до нас, ние ще се разсъним и ще можем сравнително свежи да започнем деня. Ако постоянстваме , за по-малко от месец  нашият цялостен ритъм ще се обърне и доста по-рано ще започне да ни се спи. 

Зависимостта от светлината и постепенното естествено „притъмняване“ може да се използва, когато дори при необходимост от ползване на електронни устройства намалим режима им на светене. Четенето на книги преди сън като един естествен, а не електронен и възбуждащ процес, също успокоява.

В крайна сметка за стройната работа на биологичния ни часовник, трябва да се спазва …  добрият стар „дневен режим“, с който организмът ни свиква и изпълнително се приспособява. Затова не е било трудно на нашите баби да стават сутрин по тъмно, понеже са и лягали сравнително рано. Изразът „ние ще стоим цяла нощ“ вероятно е останал от времената на бохемите, които са можели да си позволят да не работят и да настроят житейския си ритъм в напълно различен стил. Разбира се, в по-късна възраст тези приумици и тогава са давали своето негативно отражение.

И пред нашата добра воля има предизвикателства. В наши дни е трудно да се приспособим към нещо полезно, когато доста от околните не го спазват. Но в крайна сметка, може ние да бъдем техния добър пример.